Фридрих фон Паулус
- Фридрих фон Паулус – снимка Уикипедия
Фридрих Вилхелм Ернст Паулус (Friedrich Wilhelm Ernst Paulus) е роден през септември, 1890 г, в Брайтенаун, Хасен-Насау, в Германия, в семейство на учител. След като не успява да стане курсант в германския флот, той учи право в Марбургския университет, но скоро се налага да прекъсне обучението си, за да се присъедини към армията на Германия през 1910. На следващата година е назначен за втори лейтенант на Трети полк в Баден. През 1912 година се жени и за Елена Розети-Солеску, красива млада жена, произхождаща от богато и аристократично румънско семейство, една година по-голяма от Паулус.
С избухването на Първата световна война, Паулус е адютант в трети батальонен полк, който участва в атаката срещу Франция. През ноември се наложило да напусне фронта, поради заболяване, и след това е назначен като полкови щаб директор във 2-ри пруски полк. По-късно е преместен в централния щаб на Корпуса, където достига чин капитан. През 1915-16 година, неговият корпус служи в Румъния и Македония, участва и в по-късния етап на битката при Вердюн, както и в битката при Сома през 1918.
След като войната приключва, Фридрих фон Паулус остава на военна служба и е назначен като ротен командир на 13-ти пехотен полк, но прекарва повече време, ангажиран с Правилника за длъжностните задължения, отколкото с войсковите части. През 1943 година, Паулус е повишен в чин подполковник и е назначен за командир на 3-та моторна транспортна част. За кратко време е повишен в чин генерал-майор. Точно преди избухването на Втората световна война, Паулус става началник на щаба на 10-та армия. Паулус се отличава като отличен ръководител, който безупречно изпълнява задълженията си.
През 1940 година, фон Паулус е повишен в чин генерал-лейтенант и става главен интендант на армията. През септември същата година, той става заместник-началник на генералния щаб и началник на оперативната част. Паулус е бил известен със своята педантичност спрямо чистотата – винаги носел бели ръкавици, сменял униформата си два пъти на ден, която се перяла след всяко обличане.
Стар колега на Паулус, Райхнау, го предлага за новия командир на 6-та армия, след като той решава да се пенсионира. Хитлер одобрява назначението и през 1942 година, Паулус получава новия пост. Неговият пряк началник, генерал Шмид бил много силна личност и това често му помагало да доминира над мисленето на Паулус. Все пак и двамата споделяли непоклатимата си вяра и преданост към своя фюрер.
През 1942 година, 6-та армия е въвлечена в тежка битка с руската армия край Волчанск. След това е оттеглена в отбранителна позиция на линията Харков и Белград, където нанася тежки поражения на противниците. След това 6-та армия е свързана с обкръжаването и унищожението на две руски армии. За това Фридрих фон Паулус получава медала Рицарски кръст.
6-та армия, под командването на Паулус, постепенно настъпва до Сталинград. Стигнали до портите на града, те са принудени да отложат нападението, поради липсата на гориво. През септември, армията напада града, макар Паулус да смята, че северният фланг не е добре защитен, но Хитлер иска града да бъде превзет на всяка цена. Паулус отбелязва сериозен напредък и през ноември завзема почти 90% от територията на града, стигайки до Волга, макар на хората му да им привършват боеприпасите и храната. На 19 ноември руснаците предприемат офанзива. Ако Паулус беше действал тогава по-смело, по-голяма част от армията му щеше да бъде спасена, но той няма и голям избор, тъй като се подчинява на заповеди.
На 15 януари на Паулус му е присъден Рицарския кръст с дъбови листа, а две седмици по-късно е повишен във фелдмаршал. Хитлер му изпраща съобщение в което казва, че един германски фелдмаршал никога не е бил залавян от противникова войска, намеквайки с това за самоубийство, но Паулус отказва да го направи.
На 31 януари, армията му е победена и Фридрих фон Паулус е взет в плен. Първоначално отказва да сътрудничи на руската армия, но след като разбира, че приятелите му са екзекутирани след опита за убийство на Хитлер, той записва няколко анти-нацистки радиопредавания. В резултат на тези предавания, Хитлер нарежда цялото му семейство да бъде наказано със затвор. Жената на Паулус била принуждавана да се отрече от името си, но тя оказва. Единият му син, Фридрих е убит през 1944 година, в Италия. Другият му син, който все още е жив е задържан, но оцелява след войната. Паулус никога повече не вижда съпругата си, тъй като докато той е в плен, тя умира в Западна Германия през 1949 година.
През 1946 година, фон Паулус се явява на Нюрнбергския процес като свидетел на обвинението. Въпреки че признава себе си за виновен за престъпната атака срещу Съветския съюз, той отказва да инкриминира своите приятели. През следващите единадесет години на процеси, Паулус е държан под домашен арест в Москва. Най-накрая през 1953 година, той е освободен, но му е разрешено да пребивава само в Източна Германия, в Дрезден.
Фридрих фон Паулус умира на 1 февруари 1957, а през последните години от живота си е бил преподавател в в Генералщабната академия на ГДР.